Разберете Своя Номер На Ангел

Това, че искам мъж, който е финансово успешен, не ме прави златотърсач

Като жена знам, че не съм сама в желанието си за партньор, който е финансово успешен. Казвали са ми, че това ме прави златотърсачка, но аз отказвам да повярвам в това. Само защото искам мъж, който може да ме осигури финансово, не означава, че съм повърхностен или материалист. Заслужавам да бъда с някой, който може да ми даде живота, който искам и заслужавам.


Една от най-често срещаните стигми, с които се сблъсква жена, която излиза с богаташ, е да я наричат ​​„златотърсачка“. Това е гранична обида на ниво псувня, която намеква, че сте алчен, фалшив и, разбира се, не харесвате човек по друга причина, освен заради заплата. Преди се срамувах, че искам мъж с кариера и малко разполагаем доход, но това вече не е така. Ето защо:

Не е като да не допринасям за връзката.

Когато съм във връзка, плащам сам, допринасям за споделени финансови ангажименти и купувам подаръци за партньора си. Уверявам се, че партньорът ми прави много секс, когато пожелае, показвам благодарността си към него и се опитвам да бъда камък в живота му. Всичко, което наистина искам, е някой, който може да издържи собствената си тежест.

Също така не искам да взимам сметката за партньора си през цялото време.

Запознанствата са скъпи, нали знаеш? Ако човекът, с когото излизам, откаже сам да си плати пътя в ресторант, това не е честно спрямо мен. Искам да мога да се наслаждавам на такъв живот, без да се налага да плащам 100 процента от сметката. Ако редовно установявам, че плащам за партньора си или се държа като сладка мама, в крайна сметка ще се почувствам използван и наранен.

Като се има предвид как често се грижа за домакинската работа и емоционалния труд в една връзка, най-малкото, което човек може да направи, е да осигури известна финансова стабилност.

Не казвам, че това е случаят с всички връзки, но това е достатъчно често срещана нишка, че е причина за безпокойство за мен. Трябва да се запитам какво получавам от една връзка, ако смятам да върша по-голямата част от работата, за да накарам нещата да работят между нас двамата. Ако потенциален партньор не може дори да осигури някакво подобие на финансова стабилност или някакъв вид глезене, не виждам защо бих преследвал връзка с този човек. Просто казано, за мен би било по-малко работа и по-евтино просто да почиствам след себе си и да се придържам към връзки за една нощ.


Искам някой, който има поне толкова пари в брой като мен и който ще вложи също толкова.

Трудно е да обясня на хората, че желанието за човек, който дърпа собствената си тежест, не ме прави златотърсач, главно защото толкова много от нас са социализирани да мислят по друг начин. Няма нищо лошо в това да искаме равен по отношение на парите, стабилността и финансовото здраве.

Това, че съм разорен, предполага много червени знамена, които не искам да докосвам.

В миналото момчетата, с които излизах и които бяха разорени, бяха изключително безотговорни. Те може да са имали психични проблеми, които са им попречили да имат стабилна работа, да са имали сериозни зависимости от наркотици, които са изтощили банковата им сметка или да са имали проблеми със зрелостта. Това не е секси, хора! По-скоро това е поведението, което кара всеки нормален човек да бяга към хълмовете. Защо не бих предпочел човек, който има добра заплата, знаейки, че те вероятно биха били по-добър партньор?


>