Разберете Своя Номер На Ангел

Ако сме се срещали от две години и той все още не е предложил, аз съм вън

Ако се срещате с някого от две години и той не ви е предложил, може би е време да продължите напред. Ако връзката ви се развива гладко и сте доволни от партньора си, може би се чудите защо той все още не е задал въпроса. Възможно е да не са готови за брак или да не са сигурни в чувствата си към вас. Ако ставате нетърпеливи, няма нищо лошо да попитате партньора си какви са плановете му за бъдещето. Ако обаче не могат да ви дадат директен отговор или ако техният отговор не е това, което търсите, може би е време да сложите край на нещата.


Никога не съм изпитвал натиск, когато трябваше да намеря човек, когото наистина обичам, да израствам и „ установяване .” Въпреки това, когато остарях, трябваше да разработя някакъв правилник, който да ми попречи да си губя времето.

Не казвам, че искам да се оженя точно сега.

Просто защото предпочитам да имам пръстен на пръста ми това, че с приятеля ми се срещаме от две години, не означава, че очаквам да се оженя веднага. Един дълъг годеж би ми допаднал добре.

Това е повече за ангажимента.

Искам да бъда сигурен, че се движим в правилната посока, дори и бракът да не е на карта след две години. Иначе какво изобщо правим заедно?

Ако мисли, че съм „Единственият“, може и да го докаже.

Ако вече сме го обсъждали няколко пъти и и двамата го знаем ние сме в това за дълго време тогава не разбирам защо трябва да удължаваме неизбежното. И двамата доста ясно дадохме да се разбере, че искаме да се сгодим в близко бъдеще, така че правилото, което приложих, ми се струва доста точно. Две години = близкото бъдеще, нали?


Бях объркван от момчета твърде много пъти в миналото.

Знам, че годежът е голяма работа и не бива да се приема леко, но не искам това да е едно от онези неща, за които с приятеля ми просто говорим и говорим, но никога не ги следваме. За мен това е истинската сделка и не планирам да бъда с никой друг, така че наистина се надявам той да остане верен на думата си .

Не искам да съм една от онези приятелки, които се заяждат.

Би било страхотно, ако приятелят ми естествено иска да направи следващата стъпка толкова, колкото и аз и колкото той казва, че го прави. Ако мине две години и няма следа от пръстена ми, заминавам. Знам, че звучи грубо, но защо да чакам? Сигурен съм, че ще му дам няколко предупреждения, преди изобщо да изляза от вратата, но ако се стигне дотам и той не желае поемете ангажимента скоро, тогава няма да имам друг избор, освен да си тръгна.


>